23 ene 2009, 17:30

Приказка за демона 

  Poesía
572 1 4

 Когато демона остане сам,
 и си свали последната гримаса,
 ще се види че е побелял,
 окаян старец, в сгърчена осанка.

 Така орисаха го няколко жреци,
 с прокажени души и черни мисли -
 и него старостта да го мори,
 нощем, след като отмине единайсет.

 Сега стои и пие чай!
 Никога не бихте го познали,
 защото буди само жал
 и няма сили във сърцето си да мрази.

 Но утре като дойде сутринта
 и пламнат във очите му пожари,
 той ще се изправи пред света,
 в пълен блясък пак да го поквари. 
 

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??