23 янв. 2009 г., 17:30

Приказка за демона

864 1 4

 Когато демона остане сам,
 и си свали последната гримаса,
 ще се види че е побелял,
 окаян старец, в сгърчена осанка.

 Така орисаха го няколко жреци,
 с прокажени души и черни мисли -
 и него старостта да го мори,
 нощем, след като отмине единайсет.

 Сега стои и пие чай!
 Никога не бихте го познали,
 защото буди само жал
 и няма сили във сърцето си да мрази.

 Но утре като дойде сутринта
 и пламнат във очите му пожари,
 той ще се изправи пред света,
 в пълен блясък пак да го поквари. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...