Приказка за демона
Когато демона остане сам,
и си свали последната гримаса,
ще се види че е побелял,
окаян старец, в сгърчена осанка.
Така орисаха го няколко жреци,
с прокажени души и черни мисли -
и него старостта да го мори,
нощем, след като отмине единайсет.
Сега стои и пие чай!
Никога не бихте го познали,
защото буди само жал
и няма сили във сърцето си да мрази.
Но утре като дойде сутринта
и пламнат във очите му пожари,
той ще се изправи пред света,
в пълен блясък пак да го поквари.
© Ивето All rights reserved.
