18 nov 2014, 12:31

Приказка за едно момиче

  Poesía » Otra
1.1K 1 11

Ела и поседни сега до мен,

не съм ти враг, аз няма да те съдя,

макар обрулена от вятъра студен,

човешкото във себе си не ще изгубя!

 

Ще ти разкажа за едно момиче

което някога било  добро дете,

то искало на всички да даде

частица мъничка от своето сърце!

 

Но, знаеш ли, момичето пораснало

и срещало по пътя си лица,

които искали измамливо

да стъпчат крехката душа!

 

И тъй, тя падала и ставала,

вървяла все по начертания си път,

понякога се скривала и плачела

но, после пак с усмивка виждал я света!

 

Сега е някъде щастлива,

и пак с усмивка среща всеки ден!

Захвърлила е маската фалшива,

живее в свят, за нея отреден!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...да така е -падаме и ставаме ,важното е с достойнство да извървим своя път!Поздрави!
  • Миночка, благодаря ти за прекрасните пожелания, всеки човек заслужава да бъде щастлив!

    Фреди, благодаря и на теб за хубавите думи!
  • Вълшебни думи си наредила,
    своя свят си отредила
  • Прекрасна приказка,Руми,при това много красиво написана,нека този свят е осеян с любов и щастие,което наистина заслужаваш!
  • !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...