18 нояб. 2014 г., 12:31

Приказка за едно момиче

1.1K 1 11

Ела и поседни сега до мен,

не съм ти враг, аз няма да те съдя,

макар обрулена от вятъра студен,

човешкото във себе си не ще изгубя!

 

Ще ти разкажа за едно момиче

което някога било  добро дете,

то искало на всички да даде

частица мъничка от своето сърце!

 

Но, знаеш ли, момичето пораснало

и срещало по пътя си лица,

които искали измамливо

да стъпчат крехката душа!

 

И тъй, тя падала и ставала,

вървяла все по начертания си път,

понякога се скривала и плачела

но, после пак с усмивка виждал я света!

 

Сега е някъде щастлива,

и пак с усмивка среща всеки ден!

Захвърлила е маската фалшива,

живее в свят, за нея отреден!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...да така е -падаме и ставаме ,важното е с достойнство да извървим своя път!Поздрави!
  • Миночка, благодаря ти за прекрасните пожелания, всеки човек заслужава да бъде щастлив!

    Фреди, благодаря и на теб за хубавите думи!
  • Вълшебни думи си наредила,
    своя свят си отредила
  • Прекрасна приказка,Руми,при това много красиво написана,нека този свят е осеян с любов и щастие,което наистина заслужаваш!
  • !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...