Приказка за кризата
(четиво за султани и финансови министри)
Героите са променени,
но вярно е по същина:
живял султан в далечно време
във древна някаква страна...
Събирал данъци големи
от всички поданици той-
градил дворци, държал хареми,
войниците изпращал в бой...
Но искал и във султаната
всред хората да има мир
затуй и предрешен, в страната
изпращал главният везир...
Народа мъкнел си теглото,
покорно плащал с пот и кръв,
а нощем псувал си живота
орисан все да е такъв...
Везира радостен пристигал:
-Работят, плащат и мълчат...
Султанът му нареждал: „Вдигай
им данъците щом търпят!..”
... Но върнал се веднъж везира
и промълвил с отпаднал глас:
о Ваша милост, не намирам
кураж да изрека пред Вас,
но няма в работа увлечен-
пируват от зори до мрак,
жените не зачеват вече,
а храма станал е бардак...
Когато чул това султана
подпрял със две ръце глава
и тихо промълвил: Голяма
беда везирю е това
и бързо без да се отлага
ти данъците тежки спри,
дори на хората веднага
и от хазната дай пари!..
д-р Коста Качев
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Хареса ми.Много!