20.10.2012 г., 8:17

Приказка за кризата

690 1 3

Приказка за кризата

 

(четиво за султани и финансови министри)

 

Героите са променени,

но вярно е по същина:

живял султан в далечно време

във древна някаква страна...

 

Събирал данъци големи

от всички поданици той-

градил дворци, държал хареми,

войниците изпращал в бой...

 

Но искал и във султаната

всред хората да има мир

затуй и предрешен, в страната

изпращал главният везир...

 

Народа мъкнел си теглото,

покорно плащал с пот и кръв,

а нощем псувал си живота

орисан все да е такъв...

 

Везира радостен пристигал:

-Работят, плащат и мълчат...

Султанът му нареждал: „Вдигай

им данъците щом търпят!..”

 

... Но върнал се веднъж везира

и промълвил с отпаднал глас:

о Ваша милост, не намирам

кураж да изрека пред Вас,

 

но няма в работа увлечен-

пируват от зори до мрак,

жените не зачеват вече,

а храма станал е бардак...

 

Когато чул това султана

подпрял със две ръце глава

и тихо промълвил: Голяма

беда везирю е това

 

и бързо без да се отлага

ти данъците тежки спри,

дори на хората веднага

и от хазната дай пари!..

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех , де да имаше една Шехерезада, да я пратим при нашия финансов министър та да му пошушне на ушенце тази мъдра приказка...
    Хареса ми.Много!
  • Актуална приказка.
  • С прекрасен хепиенд на финала - богатство от думи..., и мъдрости..., - кой каквото си надроби - това ще сърба...!!!
    "Везира радостен пристигал:
    -Работят, плащат и мълчат...
    Султанът му нареждал: „Вдигай
    им данъците щом търпят!...”"

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...