Приказка за лека нощ
Заспали са навън цветята.
Полъхва галещо ветрец.
И сънено протяга се тревата,
припява в тъмното щурец.
Аз се сгушвам във тебе -
сърце до сърце.
Искам приказка,
искам малко чудо поне!
И какво от това,
че сребреят косите,
щом в небето над нас
грее медена пита?
Щом споделяме тази
мълчалива любов
и грижовно я пазим
от нечакано зло?
И до тебе заспивам,
не усещам почти
как нощта ни завива
с топли едри звезди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Маринова Todos los derechos reservados
