Заспали са навън цветята.
Полъхва галещо ветрец.
И сънено протяга се тревата,
припява в тъмното щурец.
Аз се сгушвам във тебе -
сърце до сърце.
Искам приказка,
искам малко чудо поне!
И какво от това,
че сребреят косите,
щом в небето над нас
грее медена пита?
Щом споделяме тази
мълчалива любов
и грижовно я пазим
от нечакано зло?
И до тебе заспивам,
не усещам почти
как нощта ни завива
с топли едри звезди.
© Здравка Маринова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
