Заспали са навън цветята.
Полъхва галещо ветрец.
И сънено протяга се тревата,
припява в тъмното щурец.
Аз се сгушвам във тебе -
сърце до сърце.
Искам приказка,
искам малко чудо поне!
И какво от това,
че сребреят косите,
щом в небето над нас
грее медена пита?
Щом споделяме тази
мълчалива любов
и грижовно я пазим
от нечакано зло?
И до тебе заспивам,
не усещам почти
как нощта ни завива
с топли едри звезди.
© Здравка Маринова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
