just_serendipity (Симона)
3 0
22 ene 2008, 5:52

Приказка за лека нощ 

  Poesía » De amor
1006 0 5

Едно цвете, влюбило се във Луната,

започнало да вехне, спряло да цъфти,

защото таз Луна е толкова далече от Земята,

че колкото и нощем с пламък да гори,

на сутринта оставала му само самотата.

Тъжало дълго малкото сърце…

Ала от мъка - то самото скоро щяло да умре.

По Вятъра нашепвало “Обичам”

и той предавал обичта му на Луната.

По Вятъра може би до днес се вричат

и се целуват там, където Небето докосва Земята.

Когато Цветето умряло в ръцете на едно момиче,

видяла Луната сама

девойката чрез него как предрича

по стария начин като къса листица -

“Обича ме”, “Не ме обича”...

В миг със Земята заплакали и двете.

Сега разбрала Луната и натъжила се двойно,

 че всеки може да обича, даже и малкото цвете

 и че всяка любов е достойна.

© Симона Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??