Едно цвете, влюбило се във Луната,
започнало да вехне, спряло да цъфти,
защото таз Луна е толкова далече от Земята,
че колкото и нощем с пламък да гори,
на сутринта оставала му само самотата.
Тъжало дълго малкото сърце…
Ала от мъка - то самото скоро щяло да умре.
По Вятъра нашепвало “Обичам”
и той предавал обичта му на Луната.
По Вятъра може би до днес се вричат
и се целуват там, където Небето докосва Земята.
Когато Цветето умряло в ръцете на едно момиче, ...