5 oct 2023, 14:04

Приказка за лека нощ 

  Poesía » Formas graves
182 2 5

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ

По път, по който никой не върви,
незнайно как – успяла съм да мина.
Не помня стръмен бе или извит –
осеян с тръни и коварни мини.

Дали ме дебнеше коварен смок
в канавката – на хладина и сянка?
Но зная, пътем че настигнах Бог,
поспрял под ореха за кратка дрямка.

Брадата му пригладих – на баща
така не съм разресвала косите.
И с мекотата нежна на тревите

пови го неповикана нощта –
обгърна го – сломен от болки скитник,
блажен да е – поне докато спите.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??