Приказка за лека нощ
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
По път, по който никой не върви,
незнайно как – успяла съм да мина.
Не помня стръмен бе или извит –
осеян с тръни и коварни мини.
Дали ме дебнеше коварен смок
в канавката – на хладина и сянка?
Но зная, пътем че настигнах Бог,
поспрял под ореха за кратка дрямка.
Брадата му пригладих – на баща
така не съм разресвала косите.
И с мекотата нежна на тревите
пови го неповикана нощта –
обгърна го – сломен от болки скитник,
блажен да е – поне докато спите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
