12 may 2015, 13:48

Приказка за момичето, което обича

910 0 3


Каза „Обичам те.“
Чуха я птиците.
И литнаха да отнесат вестта.

Каза „Обичам те.“
Вятър засрича го.
И го понесе на свойте крила.

С тихо „Обичам те.“
облак закичен
леко заплува във синева.

Свенливо на глас
любовта си призна.
И зачака със трепет ответ...

Птица се върна,
от всичките първа.
Смирено в нозете ù сведе глава.

Вятърът върна се,
нежно прегърна я.
Тихичко песен сиротна запя.

Чист бе просторът
и нямаше облак.
Запърха в душата пеперуда една.

С надежда сърцето
погледна небето...
А зад стъклото... заплака дъжда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Радовенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Стойне, Младне!От сърце благодаря!
  • Мила Ваня, много, нежно, мило, прозрачно чисто и пропито с чувство стихотворение си написала и то толкова оригинално и мъдро.Благодаря ти!
    Удоволствие беше за мене да го чета.
    Бог щедро да те благослови и дари с ново вдъхновение!
  • Трогателно и чисто - като сълза!

    Поздравявам те, Ваня, за красивото изпълнение!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...