12 мая 2015 г., 13:48

Приказка за момичето, което обича

911 0 3


Каза „Обичам те.“
Чуха я птиците.
И литнаха да отнесат вестта.

Каза „Обичам те.“
Вятър засрича го.
И го понесе на свойте крила.

С тихо „Обичам те.“
облак закичен
леко заплува във синева.

Свенливо на глас
любовта си призна.
И зачака със трепет ответ...

Птица се върна,
от всичките първа.
Смирено в нозете ù сведе глава.

Вятърът върна се,
нежно прегърна я.
Тихичко песен сиротна запя.

Чист бе просторът
и нямаше облак.
Запърха в душата пеперуда една.

С надежда сърцето
погледна небето...
А зад стъклото... заплака дъжда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Радовенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Стойне, Младне!От сърце благодаря!
  • Мила Ваня, много, нежно, мило, прозрачно чисто и пропито с чувство стихотворение си написала и то толкова оригинално и мъдро.Благодаря ти!
    Удоволствие беше за мене да го чета.
    Бог щедро да те благослови и дари с ново вдъхновение!
  • Трогателно и чисто - като сълза!

    Поздравявам те, Ваня, за красивото изпълнение!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...