Приказка за момичето, което обича
Каза „Обичам те.“
Чуха я птиците.
И литнаха да отнесат вестта.
Каза „Обичам те.“
Вятър засрича го.
И го понесе на свойте крила.
С тихо „Обичам те.“
облак закичен
леко заплува във синева.
Свенливо на глас
любовта си призна.
И зачака със трепет ответ...
Птица се върна,
от всичките първа.
Смирено в нозете ù сведе глава.
Вятърът върна се,
нежно прегърна я.
Тихичко песен сиротна запя.
Чист бе просторът
и нямаше облак.
Запърха в душата пеперуда една.
С надежда сърцето
погледна небето...
А зад стъклото... заплака дъжда...
© Ваня Радовенска All rights reserved.
