12.05.2015 г., 13:48

Приказка за момичето, което обича

907 0 3


Каза „Обичам те.“
Чуха я птиците.
И литнаха да отнесат вестта.

Каза „Обичам те.“
Вятър засрича го.
И го понесе на свойте крила.

С тихо „Обичам те.“
облак закичен
леко заплува във синева.

Свенливо на глас
любовта си призна.
И зачака със трепет ответ...

Птица се върна,
от всичките първа.
Смирено в нозете ù сведе глава.

Вятърът върна се,
нежно прегърна я.
Тихичко песен сиротна запя.

Чист бе просторът
и нямаше облак.
Запърха в душата пеперуда една.

С надежда сърцето
погледна небето...
А зад стъклото... заплака дъжда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Стойне, Младне!От сърце благодаря!
  • Мила Ваня, много, нежно, мило, прозрачно чисто и пропито с чувство стихотворение си написала и то толкова оригинално и мъдро.Благодаря ти!
    Удоволствие беше за мене да го чета.
    Бог щедро да те благослови и дари с ново вдъхновение!
  • Трогателно и чисто - като сълза!

    Поздравявам те, Ваня, за красивото изпълнение!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...