17 may 2006, 11:05

ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА

  Poesía
1K 0 11

 ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА


Разпусна нощта косите си черни,
диадемата лунна във жълто блести.
Херувимите златни другари й верни
заразказаха притча за картинни земи.

Тя разюзди мечтите и облече си волност.
Необятните в цветност там далечни звезди,
черно-лилава дреха захабена от вечност
ще захвърли и с рокля във оранж ще лети.

Но преди да достигне тез мъгляви простори,
бледосиня зората води белия ден,
тя сразена отстъпи пак във черни затвори
да бленува натюрно във вечерния плен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...