May 17, 2006, 11:05 AM

ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА

  Poetry
1K 0 11

 ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА


Разпусна нощта косите си черни,
диадемата лунна във жълто блести.
Херувимите златни другари й верни
заразказаха притча за картинни земи.

Тя разюзди мечтите и облече си волност.
Необятните в цветност там далечни звезди,
черно-лилава дреха захабена от вечност
ще захвърли и с рокля във оранж ще лети.

Но преди да достигне тез мъгляви простори,
бледосиня зората води белия ден,
тя сразена отстъпи пак във черни затвори
да бленува натюрно във вечерния плен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...