17.05.2006 г., 11:05

ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА

1K 0 11

 ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА


Разпусна нощта косите си черни,
диадемата лунна във жълто блести.
Херувимите златни другари й верни
заразказаха притча за картинни земи.

Тя разюзди мечтите и облече си волност.
Необятните в цветност там далечни звезди,
черно-лилава дреха захабена от вечност
ще захвърли и с рокля във оранж ще лети.

Но преди да достигне тез мъгляви простори,
бледосиня зората води белия ден,
тя сразена отстъпи пак във черни затвори
да бленува натюрно във вечерния плен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....