ПРИКАЗКА ЗА НОЩТА
Разпусна нощта косите си черни,
диадемата лунна във жълто блести.
Херувимите златни другари й верни
заразказаха притча за картинни земи.
Тя разюзди мечтите и облече си волност.
Необятните в цветност там далечни звезди,
черно-лилава дреха захабена от вечност
ще захвърли и с рокля във оранж ще лети.
Но преди да достигне тез мъгляви простори,
бледосиня зората води белия ден,
тя сразена отстъпи пак във черни затвори
да бленува натюрно във вечерния плен.
© Милена Христова Все права защищены