13 ene 2007, 1:53

Приказка за принцеса Клара

  Poesía
953 0 3

Ще ви разкажа една приказка стара,
за едно момиче на име Клара.
През една ясна лятна нощ
се сблъскала с неописуема мощ.
И тя самата не можела да разбере
разбунтувалото се в нея от чувства море.
Тя се запознала с едно момче,
с глас по-нежен от медно звънче.
Именно в този глас се криела мощта,
която усетила Клара в нощта.
Между нея и момчето прихвърчали искри
и постепенно се превръщали огън, силно в тях да гори.
Една вечер над града се стелела омара.
През тази вечер една вещица срещнала Клара.
Тя я проклела нивга вече да не види момчето
и от мъка щяло да й се пръсне сърцето.
Проклятието можело да бъде премахнато,
ако открие едно малко джудженце смахнато.
То трябвало да й даде косъм от самодива,
която под нощната луна танцува и става все по-красива.
И с косъма в ръка
да зарови пръсти в своята коса,
после през девет царства в десето,
там, чак до морето,
да открие своят принц в златната градина
на добрата фея Събрина.
Тя щяла да им помогне да се съберат
и проклятието до края да развалят.
Клара открила джуджето,
но за да вземе косъма, трябвало да му разпори шкембето.
Преминала от деветте царства в десето,
там, чак до морето.
Отишла в златната градина,
там била и добрата фея Събрина.
Силите им обединила
и проклятието напълно развалила.
Оттогава те до днес,
живеят щастливо в Приказният лес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...