13.01.2007 г., 1:53

Приказка за принцеса Клара

951 0 3

Ще ви разкажа една приказка стара,
за едно момиче на име Клара.
През една ясна лятна нощ
се сблъскала с неописуема мощ.
И тя самата не можела да разбере
разбунтувалото се в нея от чувства море.
Тя се запознала с едно момче,
с глас по-нежен от медно звънче.
Именно в този глас се криела мощта,
която усетила Клара в нощта.
Между нея и момчето прихвърчали искри
и постепенно се превръщали огън, силно в тях да гори.
Една вечер над града се стелела омара.
През тази вечер една вещица срещнала Клара.
Тя я проклела нивга вече да не види момчето
и от мъка щяло да й се пръсне сърцето.
Проклятието можело да бъде премахнато,
ако открие едно малко джудженце смахнато.
То трябвало да й даде косъм от самодива,
която под нощната луна танцува и става все по-красива.
И с косъма в ръка
да зарови пръсти в своята коса,
после през девет царства в десето,
там, чак до морето,
да открие своят принц в златната градина
на добрата фея Събрина.
Тя щяла да им помогне да се съберат
и проклятието до края да развалят.
Клара открила джуджето,
но за да вземе косъма, трябвало да му разпори шкембето.
Преминала от деветте царства в десето,
там, чак до морето.
Отишла в златната градина,
там била и добрата фея Събрина.
Силите им обединила
и проклятието напълно развалила.
Оттогава те до днес,
живеят щастливо в Приказният лес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...