Jan 13, 2007, 1:53 AM

Приказка за принцеса Клара

  Poetry
954 0 3

Ще ви разкажа една приказка стара,
за едно момиче на име Клара.
През една ясна лятна нощ
се сблъскала с неописуема мощ.
И тя самата не можела да разбере
разбунтувалото се в нея от чувства море.
Тя се запознала с едно момче,
с глас по-нежен от медно звънче.
Именно в този глас се криела мощта,
която усетила Клара в нощта.
Между нея и момчето прихвърчали искри
и постепенно се превръщали огън, силно в тях да гори.
Една вечер над града се стелела омара.
През тази вечер една вещица срещнала Клара.
Тя я проклела нивга вече да не види момчето
и от мъка щяло да й се пръсне сърцето.
Проклятието можело да бъде премахнато,
ако открие едно малко джудженце смахнато.
То трябвало да й даде косъм от самодива,
която под нощната луна танцува и става все по-красива.
И с косъма в ръка
да зарови пръсти в своята коса,
после през девет царства в десето,
там, чак до морето,
да открие своят принц в златната градина
на добрата фея Събрина.
Тя щяла да им помогне да се съберат
и проклятието до края да развалят.
Клара открила джуджето,
но за да вземе косъма, трябвало да му разпори шкембето.
Преминала от деветте царства в десето,
там, чак до морето.
Отишла в златната градина,
там била и добрата фея Събрина.
Силите им обединила
и проклятието напълно развалила.
Оттогава те до днес,
живеят щастливо в Приказният лес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...