Във стаята фикус израства,
високо изправя листа.
До него, в златиста окраска,
езиче - навело глава.
Говори той с лека насмешка:
"Ти, долу, пълзящ и сакат,
на флората някаква грешка,
без никаква полза си, брат.
За хората що си направил? -
На мравките даваш им път.
Изправен, аз виждам морави,
беседката, детския кът. ...