rudin (Иван Христов)
858 1444
Jul 18, 2011, 5:14 PM

Приказка за растежа 

  Poetry » Other
689 0 12

 

Във стаята фикус израства,

високо изправя листа.

До него, в златиста окраска,

езиче - навело глава. 

 

Говори той с лека насмешка:

"Ти, долу, пълзящ и сакат,

на флората някаква грешка,

без никаква полза си, брат.

 

За хората що си направил? - 

На мравките даваш им път.

Изправен, аз виждам морави,

беседката, детския кът.

 

Листата ми, толкоз красиви,

създават уют и покой,

а твоите с пода се сливат

изплезени, в летния зной."

 

Езичето с думи се брани:

"Напразно подемаш спор нов.

Листата ми лек са за рани,

за туй ме отглаждат с любов.

 

А твойте - за сянка не стават!

Какво, че красиви били?

Я стига в снага си наддавал,

че паднеш ли долу - боли!"

 

Но фикус съвети не търси.

На вис до тавана опрял,

стъблото от корен се скърши

и в хола се просна в ръст цял...

 

В живота си всеки избира:

дали, устремен, да расте

или, от земята взел сила,

да радва света до стоте.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??