Кървава песен подхващам все
за невинно момиче,
някога беше с душица добра,
с голямо сърце и глас като на птиче.
Беше усмихната винаги тя,
ходеше всякога в бяло,
тъй чиста, красива, сякаш сълза,
беше капка свежа роса, роза красива поляло.
Със смях тя посрещаше всяка тъга,
всяка нелепа несгода,
светло бе вечно в тази душа –
нямаше ни лъч тревога. ...