12 oct 2006, 9:51

Приказка за свинете и горските животни

  Poesía
1.3K 0 6
Приказка за свинете и горските животни


- Ние не сме просто животни! Ние сме благородни свине!
Рекли свинете на другите горски и полски животни.
- Почитание царско дължите поне! – добавили възмутените аристократични свине.
Горките горски и полски животни. Да бяха проверили!
Да бяха, но не... На свинете повярваха всичките те.
На свинските приказки лесно се доверили
и мълчешком отстъпили на свинете местата най-хубавите в гората.
Всякакви там горски и полски обществени поляни,
ароматните сенки, дори извори бистри и водоскоците чисти,
край които сега благородните свини се отдават на дремки,
след като са грухтяли доволно и поучавали са засмяни
онемелите сред калната кочина горски и полски,
неблагородни, назаслужено бедни, но иначе работливи и симпатични животни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави на всички!
  • Много горчивина има в тази басня, Вестин. Браво за позицията и за начина, по който си я изразил.
  • А Ботев го е казал по-добре и от Оруел, без да използва свински метафори
  • Чел съм я, Светославе. Годината не помня. Но тъй като именно Оруел е развяван винаги като знаме, а не Замятин, самият Оруел без да иска написа гениална антиутопия, но излъга сам себе си с адреса на критиката си. А това го превърна в бяло знаме! Прочети нещо от романа му и го сравни с Патрионичния закон на САЩ, както и със сходните опити на Острова. Поздрав!
  • Хубава приказка,
    но с какво горките свине
    са заслужили това сравнение.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...