Oct 12, 2006, 9:51 AM

Приказка за свинете и горските животни

  Poetry
1.3K 0 6
Приказка за свинете и горските животни


- Ние не сме просто животни! Ние сме благородни свине!
Рекли свинете на другите горски и полски животни.
- Почитание царско дължите поне! – добавили възмутените аристократични свине.
Горките горски и полски животни. Да бяха проверили!
Да бяха, но не... На свинете повярваха всичките те.
На свинските приказки лесно се доверили
и мълчешком отстъпили на свинете местата най-хубавите в гората.
Всякакви там горски и полски обществени поляни,
ароматните сенки, дори извори бистри и водоскоците чисти,
край които сега благородните свини се отдават на дремки,
след като са грухтяли доволно и поучавали са засмяни
онемелите сред калната кочина горски и полски,
неблагородни, назаслужено бедни, но иначе работливи и симпатични животни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави на всички!
  • Много горчивина има в тази басня, Вестин. Браво за позицията и за начина, по който си я изразил.
  • А Ботев го е казал по-добре и от Оруел, без да използва свински метафори
  • Чел съм я, Светославе. Годината не помня. Но тъй като именно Оруел е развяван винаги като знаме, а не Замятин, самият Оруел без да иска написа гениална антиутопия, но излъга сам себе си с адреса на критиката си. А това го превърна в бяло знаме! Прочети нещо от романа му и го сравни с Патрионичния закон на САЩ, както и със сходните опити на Острова. Поздрав!
  • Хубава приказка,
    но с какво горките свине
    са заслужили това сравнение.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...