12.10.2006 г., 9:51

Приказка за свинете и горските животни

1.3K 0 6
Приказка за свинете и горските животни


- Ние не сме просто животни! Ние сме благородни свине!
Рекли свинете на другите горски и полски животни.
- Почитание царско дължите поне! – добавили възмутените аристократични свине.
Горките горски и полски животни. Да бяха проверили!
Да бяха, но не... На свинете повярваха всичките те.
На свинските приказки лесно се доверили
и мълчешком отстъпили на свинете местата най-хубавите в гората.
Всякакви там горски и полски обществени поляни,
ароматните сенки, дори извори бистри и водоскоците чисти,
край които сега благородните свини се отдават на дремки,
след като са грухтяли доволно и поучавали са засмяни
онемелите сред калната кочина горски и полски,
неблагородни, назаслужено бедни, но иначе работливи и симпатични животни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави на всички!
  • Много горчивина има в тази басня, Вестин. Браво за позицията и за начина, по който си я изразил.
  • А Ботев го е казал по-добре и от Оруел, без да използва свински метафори
  • Чел съм я, Светославе. Годината не помня. Но тъй като именно Оруел е развяван винаги като знаме, а не Замятин, самият Оруел без да иска написа гениална антиутопия, но излъга сам себе си с адреса на критиката си. А това го превърна в бяло знаме! Прочети нещо от романа му и го сравни с Патрионичния закон на САЩ, както и със сходните опити на Острова. Поздрав!
  • Хубава приказка,
    но с какво горките свине
    са заслужили това сравнение.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...