30 ene 2009, 22:14

Приказка за сън (или коя е моята звезда)

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

Ще преведе през нощта

от точка „а" до точка „бе"

дори и дете,

но не ми е звезда.

Прекалено е северна,

чиста, студена...

и определено

не е за мене.

Величаят я „пътеводна",

величаят я „бисер в короната",

нея - самотната,

нея - не родната.

Корабите се кълнат във нея,

самолетите я боготворят,

но за мен не е път

и никога не е кеят.

Заспи! А сложните неща

ще обяснят единствено зениците,

когато утрото събуди птиците

със изгрева на моята звезда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...