Приказка за сън (или коя е моята звезда)
Ще преведе през нощта
от точка „а" до точка „бе"
дори и дете,
но не ми е звезда.
Прекалено е северна,
чиста, студена...
и определено
не е за мене.
Величаят я „пътеводна",
величаят я „бисер в короната",
нея - самотната,
нея - не родната.
Корабите се кълнат във нея,
самолетите я боготворят,
но за мен не е път
и никога не е кеят.
Заспи! А сложните неща
ще обяснят единствено зениците,
когато утрото събуди птиците
със изгрева на моята звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени