Приказка за сън (или коя е моята звезда)
Ще преведе през нощта
от точка „а" до точка „бе"
дори и дете,
но не ми е звезда.
Прекалено е северна,
чиста, студена...
и определено
не е за мене.
Величаят я „пътеводна",
величаят я „бисер в короната",
нея - самотната,
нея - не родната.
Корабите се кълнат във нея,
самолетите я боготворят,
но за мен не е път
и никога не е кеят.
Заспи! А сложните неща
ще обяснят единствено зениците,
когато утрото събуди птиците
със изгрева на моята звезда.
© Георги Динински All rights reserved.
