6 oct 2010, 21:30

Приказката на дъжда

  Poesía » Otra
1.4K 0 11

Дъждът нежно

ме събуди.

Потропваше с пръсти

по стъклото,

досущ като

нетърпелив разказвач.

Докато си правех

кафе, той плавно

започна своята

приказка

с "имало едно време"...

Сгушена

във още топлото одеяло

разбрах всичко.

За гарваните-интриганти

и писмата, скрити

в цвета на еделвайса.

За тайните пламенни,

които пазят

сивите облаци.

За красотата в тъгата

и мелодията,

която може да рисува.

Дъждът ми разказа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...