Приказката на дъжда
Дъждът нежно
ме събуди.
Потропваше с пръсти
по стъклото,
досущ като
нетърпелив разказвач.
Докато си правех
кафе, той плавно
започна своята
приказка
с "имало едно време"...
Сгушена
във още топлото одеяло
разбрах всичко.
За гарваните-интриганти
и писмата, скрити
в цвета на еделвайса.
За тайните пламенни,
които пазят
сивите облаци.
За красотата в тъгата
и мелодията,
която може да рисува.
Дъждът ми разказа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
