Дъждът нежно
ме събуди.
Потропваше с пръсти
по стъклото,
досущ като
нетърпелив разказвач.
Докато си правех
кафе, той плавно
започна своята
приказка
с "имало едно време"...
Сгушена
във още топлото одеяло
разбрах всичко.
За гарваните-интриганти
и писмата, скрити
в цвета на еделвайса.
За тайните пламенни,
които пазят
сивите облаци.
За красотата в тъгата
и мелодията,
която може да рисува.
Дъждът ми разказа.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Природата е много вдъхновяваща... А за мен няма нищо по-хубаво от лошото време. 
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
