Искам да заспя за сто години
и да бъда сянка под реала,
един миг от вечности незрими,
от пантофка, забравена на бала,
от ябълка, изядена на гладно,
от отрова, впила се във вените,
една принцеса, чакаща напразно
звяра да пребъде с времето...
И тъй нататък.
Приказките нямат край.
Всъщност толкова са кратки,
че краят е измислен май. ...