Jun 30, 2012, 9:58 PM

Приказки

  Poetry » Love
1K 0 1

Искам да заспя за сто години
и да бъда сянка под реала,
един миг от вечности незрими,
от пантофка, забравена на бала,
от ябълка, изядена на гладно,
от отрова, впила се във вените,
една принцеса, чакаща напразно
звяра да пребъде с времето...
И тъй нататък.
Приказките нямат край.
Всъщност толкова са кратки,
че краят е измислен май.

И животът тече си както вчера...

Пепеляшка, сгушена в прахта,
Снежанка яла за вечеря
ябълка червена (на греха)...
Красавицата, спящата, оная,
от сърцето си направила кивот,
ала принцът точил меча при коняря,
да ходи да се бие с Дон Кихот...
А Ариел, Малката русалка
в морето крие своите сълзи,
че всъщност принцът е измамник
и не е дошъл тук да я спаси.


Та живота тече си като вчера...


А аз искам да заспя за сто години.
Само ябълки имам за вечеря.
Дай, Боже, той да ме намери.

 

( *Вдъхновено от стиховете на caribiana...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...