9 sept 2007, 13:25

Приказки не съществуват

  Poesía
721 0 1
От край време хората вярват в слуха
за приказките с щастлив край.
Може би така прогонват страха,
вярвайки, че има щастие докрай.
Не вярвах аз в това,
че приказките съществуват.
Героите да чувстват любовта
и за другия живота да рискуват.
Но ето, срещнах принца свой
и той със ласки ме обгърна.
Открих аз щастие, покой,
а той внезапно тръгна и не се завърна.
Щастието се превърна във лъжа,
а усмивката - в сълзи.
Къде остана онази - любовта?
Уж приказка било, а толкова боли!
И ето, аз не вярвам, че приказките съществуват,
онези, с щастие, любов докрай.
В мойта приказка героите дори не се сбогуват
и ето, приказката свърши със ужасен край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има приказки с добър, но и с тъжен край!
    Пожелавам твоята да бъде Приказка Безкрай!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...