От край време хората вярват в слуха

за приказките с щастлив край.

Може би така прогонват страха,

вярвайки, че има щастие докрай.

Не вярвах аз в това,

че приказките съществуват.

Героите да чувстват любовта

и за другия живота да рискуват.

Но ето, срещнах принца свой

и той със ласки ме обгърна.

Открих аз щастие, покой,

а той внезапно тръгна и не се завърна.

Щастието се превърна във лъжа,

а усмивката - в сълзи.

Къде остана онази - любовта?

Уж приказка било, а толкова боли!

И ето, аз не вярвам, че приказките съществуват,

онези, с щастие, любов докрай.

В мойта приказка героите дори не се сбогуват

и ето, приказката свърши със ужасен край!