9 sept 2007, 13:25

Приказки не съществуват

  Poesía
723 0 1
От край време хората вярват в слуха
за приказките с щастлив край.
Може би така прогонват страха,
вярвайки, че има щастие докрай.
Не вярвах аз в това,
че приказките съществуват.
Героите да чувстват любовта
и за другия живота да рискуват.
Но ето, срещнах принца свой
и той със ласки ме обгърна.
Открих аз щастие, покой,
а той внезапно тръгна и не се завърна.
Щастието се превърна във лъжа,
а усмивката - в сълзи.
Къде остана онази - любовта?
Уж приказка било, а толкова боли!
И ето, аз не вярвам, че приказките съществуват,
онези, с щастие, любов докрай.
В мойта приказка героите дори не се сбогуват
и ето, приказката свърши със ужасен край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има приказки с добър, но и с тъжен край!
    Пожелавам твоята да бъде Приказка Безкрай!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...