Приказки не съществуват
От край време хората вярват в слуха
за приказките с щастлив край.
Може би така прогонват страха,
вярвайки, че има щастие докрай.
Не вярвах аз в това,
че приказките съществуват.
Героите да чувстват любовта
и за другия живота да рискуват.
Но ето, срещнах принца свой
и той със ласки ме обгърна.
Открих аз щастие, покой,
а той внезапно тръгна и не се завърна.
Щастието се превърна във лъжа,
а усмивката - в сълзи.
Къде остана онази - любовта?
Уж приказка било, а толкова боли!
И ето, аз не вярвам, че приказките съществуват,
онези, с щастие, любов докрай.
В мойта приказка героите дори не се сбогуват
и ето, приказката свърши със ужасен край!
© Валентина All rights reserved.
