Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
(1)
Лисицата и гроздето
Кума Лиса стоеше
под лозата прекрасна,
с поглед, вперен във едрите зърна.
Друга Лиса тя беше,
не от старата басня,
тази целите следваше стръвно!
-Няма аз да ти кажа,
че си още зелено!-
тя към гроздето стенеше жадно.
-Воля тук ще покажа!
Ще стоя до последно,
докато ти в устата ми паднеш!”
Тъй си мина сезонът...
Лиса, свила главата,
не усети как дните препускат.
Посивя небосклонът,
студ попари лозата
и тя своето грозде изпусна.
-Ех, лишавах се, чаках,
но те имам за мене!-
Кума Лиса победно затръби.
Но остана гроздакът
във калта непотребен,
щото...Лиса веч` нямаше зъби!
© Петя Божилова Todos los derechos reservados
Честит Рожден Ден и от мен, мила Петя!
още много мъдри и красиви стихове ти пожелавам...
здраве и любов.