16 dic 2018, 11:17

Приказки за нас - Като... 

  Poesía » Filosófica, Otra
497 4 9

Ден като нощ, дъждовит и щастлив,

по прозорците стича се, като ручейче жив.

На перваза поляга в права черта.

Равносметката слага в ляво, в гръдта.

 

Пътят му – с много завои, път до върха,

дръзнал да води мечти за ръка,

с пулса се слива, и все на червено

сам-самичък възлиза в гората от вени.

 

Губи се, като пътник в гори тилилейски.

Изоставя част от товара житейски

и… Олекнал, с колкото толкова килограма

се завръща при онзи, когото го няма.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??