Ден като нощ, дъждовит и щастлив,
по прозорците стича се, като ручейче жив.
На перваза поляга в права черта.
Равносметката слага в ляво, в гръдта.
Пътят му – с много завои, път до върха,
дръзнал да води мечти за ръка,
с пулса се слива, и все на червено
сам-самичък възлиза в гората от вени.
Губи се, като пътник в гори тилилейски.
Изоставя част от товара житейски
и… Олекнал, с колкото толкова килограма
се завръща при онзи, когото го няма.