16.12.2018 г., 11:17

Приказки за нас - Като...

662 4 9

Ден като нощ, дъждовит и щастлив,

по прозорците стича се, като ручейче жив.

На перваза поляга в права черта.

Равносметката слага в ляво, в гръдта.

 

Пътят му – с много завои, път до върха,

дръзнал да води мечти за ръка,

с пулса се слива, и все на червено

сам-самичък възлиза в гората от вени.

 

Губи се, като пътник в гори тилилейски.

Изоставя част от товара житейски

и… Олекнал, с колкото толкова килограма

се завръща при онзи, когото го няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойчо, ВесиЕси - Благодаря Ви!
  • С Надето. Хареса ми! Поздрави!
  • Биологичен кръговрат! И ние сме част от този танц ли, водовъртеж ли...
    Ако гледаме отстрани, изглежда като танц,но щом привнесем себе си...Ами,то си е борба за оцеляване: и се редят надежда за любов до разочарование, среща на обич и покруса от раздяла; и ненавист... И все тъга, тъга като дъжд от небето и душата.
    Светлана, сърдечни поздрави и пожелания за успех!😃
  • Доче, затова сме се хванали на хорото... Сърдечни поздрави!*
  • "ден като нощ" Нощ като ден
    част от верижна реакция...
    Неравномерно разпределени
    вяра, надежда и щастие...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...