С щастливата походка на дете
разхожда облак своето небе.
Наднича тук. Забравя го, ей там.
За него плаче и заспива сам.
В съня си все назад се връща
над всеки двор и всяка къща.
Потича мъката му по стъклата
и тихичко попива във земята.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados