(на един приятел, който ми каза, че винаги пишел приказки, родени от живота)

животът обикновено ражда
гадните приказки
хубавите ние си ги измисляме
просто спираме времето
на мига на щастието
след което
го пускаме и то отлита

не че можем да го накараме
да е с нас постоянно
то идва когато му скимне
който разбрал разбрал
който не
се оглежда фатално
неусетно завърнал се в сивото

край
цветността е отлетяла
в безмера
във безвремието е
и надалеч
и тогава хващаме с теб тефтера
приятелю
и си измисляме приказките
може и в мерена реч