Dec 25, 2012, 7:41 PM

Приказките на живота

  Poetry » Other
661 0 0

(на един приятел, който ми каза, че винаги пишел приказки, родени от живота)

животът обикновено ражда
гадните приказки
хубавите ние си ги измисляме
просто спираме времето
на мига на щастието
след което
го пускаме и то отлита

не че можем да го накараме
да е с нас постоянно
то идва когато му скимне
който разбрал разбрал
който не
се оглежда фатално
неусетно завърнал се в сивото

край
цветността е отлетяла
в безмера
във безвремието е
и надалеч
и тогава хващаме с теб тефтера
приятелю
и си измисляме приказките
може и в мерена реч

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...