21 mar 2015, 19:14

Приказките на Шехерезада

  Poesía » Civil
792 1 0

14.03.2015.

 

Мария Събева

 

   Приказките на Шехерезада

 

Живеем с приказките на Шехерезада

и четвърт век от приказки народът страда.

Омайва ни Шехерезада, обещава

богат, щастлив живот във нашата държава.

 

И в обещанията щедри на Шехерезада

народът вярва, слуша ги с наслада.

Надява се, че в приказките ще добрува,

заспива сладко и започва да сънува.

 

Но сънищата не са сладки, а кошмарни,

изпълнени с чудовища, с разбойници коварни,

които ни преследват, грабят и убиват,

а после с лекота следите си прикриват.

 

Ту огнен змей горите ни изпепелява,

ту великан огромни борове поваля,

а Посейдон водите тъй разклаща,

че яростен потоп земята ни поглъща.

 

Все по-кошмарни сънищата стават.

Земята свлича се, скали по пътя падат.

Под сняг дълбок без ток и хляб оставаме.

Към пропаст, че вървим със ужас осъзнаваме.

 

От сън кошмарен мъчим се да се събудим

и осъзнаваме, че трябва да се трудим.

Не ни е нужна приказка на Шехрезада,

а трябва ни достойна смяна млада.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...