14.03.2015.

Мария Събева

   Приказките на Шехерезада

Живеем с приказките на Шехерезада

и четвърт век от приказки народът страда.

Омайва ни Шехерезада, обещава

богат, щастлив живот във нашата държава.

И в обещанията щедри на Шехерезада

народът вярва, слуша ги с наслада.

Надява се, че в приказките ще добрува,

заспива сладко и започва да сънува.

Но сънищата не са сладки, а кошмарни,

изпълнени с чудовища, с разбойници коварни,

които ни преследват, грабят и убиват,

а после с лекота следите си прикриват.

Ту огнен змей горите ни изпепелява,

ту великан огромни борове поваля,

а Посейдон водите тъй разклаща,

че яростен потоп земята ни поглъща.

Все по-кошмарни сънищата стават.

Земята свлича се, скали по пътя падат.

Под сняг дълбок без ток и хляб оставаме.

Към пропаст, че вървим със ужас осъзнаваме.

От сън кошмарен мъчим се да се събудим

и осъзнаваме, че трябва да се трудим.

Не ни е нужна приказка на Шехрезада,

а трябва ни достойна смяна млада.