14.03.2015.
Мария Събева
Приказките на Шехерезада
Живеем с приказките на Шехерезада
и четвърт век от приказки народът страда.
Омайва ни Шехерезада, обещава
богат, щастлив живот във нашата държава.
И в обещанията щедри на Шехерезада
народът вярва, слуша ги с наслада.
Надява се, че в приказките ще добрува,
заспива сладко и започва да сънува.
Но сънищата не са сладки, а кошмарни,
изпълнени с чудовища, с разбойници коварни,
които ни преследват, грабят и убиват,
а после с лекота следите си прикриват.
Ту огнен змей горите ни изпепелява,
ту великан огромни борове поваля,
а Посейдон водите тъй разклаща,
че яростен потоп земята ни поглъща.
Все по-кошмарни сънищата стават.
Земята свлича се, скали по пътя падат.
Под сняг дълбок без ток и хляб оставаме.
Към пропаст, че вървим със ужас осъзнаваме.
От сън кошмарен мъчим се да се събудим
и осъзнаваме, че трябва да се трудим.
Не ни е нужна приказка на Шехрезада,
а трябва ни достойна смяна млада.
© Мария Събева Всички права запазени