1 feb 2008, 15:23

Прикритие

  Poesía
805 0 13

И криехме лицата си зад вятъра,

когато ни подпираха годините...

В рождените си дни се цупехме

в развихрения карнавален театър

и често в ласките на балерините

като прострелни кръстове се чупехме.

 

Но в скучната житейска драма

излюпваха се кротко какавидите...

Роптаещи без глас срещу пернатите,

гъсениците плъзваха из храмове

и бълваха потоци разновидности,

разнищени в посока към разпятията.

 

И в ъгъла натъпкани до болка

лицата си прикривахме зад вятъра...

Като наивни заслепени щрауси

се криехме дотолкова, доколкото

да изоставим ролите в театъра

на българските Мики Мауси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и Нека никога да не се крием зад вятъра!
    прекрасен стих-истински и мъдро!
    поздрав Поете!
  • Роптаещи без глас срещу пернатите,
    гъсениците плъзваха из храмове
    и бълваха потоци разновидности,
    разнищени в посока към разпятията.

    А ти ме уби!!!!
    Аплодирам! Идея нямаш колко!

  • И в ъгъла натъпкани до болка

    лицата си прикривахме зад вятъра...

    Много силно! Браво
  • Поздравления, Димитър.
    Отново ме зарадва.
  • Малко гневно, но много вярно. Браво! Митко, страхотно е!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...