1 feb 2008, 15:23

Прикритие 

  Poesía
618 0 13

И криехме лицата си зад вятъра,

когато ни подпираха годините...

В рождените си дни се цупехме

в развихрения карнавален театър

и често в ласките на балерините

като прострелни кръстове се чупехме.

 

Но в скучната житейска драма

излюпваха се кротко какавидите...

Роптаещи без глас срещу пернатите,

гъсениците плъзваха из храмове

и бълваха потоци разновидности,

разнищени в посока към разпятията.

 

И в ъгъла натъпкани до болка

лицата си прикривахме зад вятъра...

Като наивни заслепени щрауси

се криехме дотолкова, доколкото

да изоставим ролите в театъра

на българските Мики Мауси.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??